отКАЧЕно

Иван Гарелов

След като получи високото доверие от президента Барак Обама да бъдем съветник на САЩ за региона (по-преди пък президентът беше уредил да бъдем координатор на ЕС за Балканите) и след като остана доволен от вечерята (имало и първо, и второ, и трето ястие, даже вторите блюда били две. Имало и пържола, и риба, и въобще било питателно), премиерът ни Бойко Борисов замина за Мадрид, за да гледа на живо испанското дерби "Реал" – "Барселона". Нека този знаменателен факт ни послужи като оправдание и ние да поизоставим политиката и да нагазим в подвижните пясъци на футбола.

След като един прокурор разпъна трима обвинени в корупция, а по преди негов колега „върза кънките на Максим Стависки”, вече сме на път да очерним Митко Бербатов, като го унизим, изнервим и прокълнем като провалил се нещастник. Дали той ще се поддаде на излъчваната от родината му омраза не знам, но в народното съзнание ще остане срамът, че на английските терени ни е излагал такъв некадърник. Не вярвате ли?

Помните ли времето, когато имахме един скиор, който беше в световния елит на алпийците. Неговите колеги (които го коментираха по телевизията) с такъв патос го критикуваха и му се надсмиваха, че се е класирал например не първи, а втори, че на Петър Попангелов му излезе прякор Пакпадналов. Толкова години минаха оттогава, втори като него не се появи, а от цял свят идват при него великите имена в ски спорта и си спомнят миналото. Оказва се, че по света още го ценят, а ние си го бяхме отписали.



Най-големият гаф на Бербатов (или на неговите мениджъри) е, че се огласи каква заплата ще получава в Манчестър Юнайтед. Над 100 000 лири на седмица. Е, това никога няма да му го простят в неговата родина. Разбира се, че в България има хора с много повече пари от Митко Бербатов, но не питаят към тях такава омраза. Защо?

Неуспелият човек, когато става дума за родните новобогаташи, си казва: „Те са богати, защото са крали. Аз не съм крал, защото съм честен. Беден съм, но съвестта ми е чиста”. Така несполучилият сънародник по-лесно се адаптира към странното формиране на обществените слоеве в прехода. Но когато някой като Бербатов (може да е спортист, лекар, журналист или въобще някой успял човек) си печели парите честно, това направо убива неудачника. „Този е богат и печели парите си по честен начин. Значи аз съм просто глупак, след като съм беден.” Ето откъде започва трагедията на нашия Бербатов. Като прибавим към това и традиционните причини като принадлежност към друг отбор, ревност към успеха му сред жените, непоносимост към диадемката му и други такива, потокът омраза към Бербатов от родината му достига до бреговете на Албиона и трови живота му.

Следя внимателно поведението и играта на Бербатов и съм сигурен, че към обичайните му притеснения да играе в такъв велик отбор се прибавя и мъката му, че не е обичан в родината си. Не знам кой му даде нещастната идея да описва в блога си своите чувства, но от това само пролича колко дълбоко е засегнат. Е, ако беше като Стоичков, можеше да им тегли една майна, да ги заклейми като „цървули” и да си гледа живота. Но този път имаме насреща си една по-деликатна душевност, един по-чувствителен към човешките отношения младеж. Той може да прави фондации, да насърчава и спонсорира младите таланти у нас, да показва на света едно интелигентно лице на България, но на него няма да му простят, че е успял, че печели добре, че е известен. А когато играта му не върви, когато има проблеми с формата си, тогава… о, тогава манията анти-Бербатов се развихря като цунами. Цитират се подбрани извадки от английската преса, гарнират ги с иронични подигравателни коментари, пророкуват му мрачно бъдеще.

Сега Бербатов изживява подобна криза. Отговорността да поведе отбора в отсъствието на Руни го сковава, спомена се, че през лятото може да бъде продаден. У нас това веднага се разду. Фъргюсън опроверга твърдението. Но може да не иска да му разваля настроението преди отговорните мачове, в които Митко има да решава не само своята съдба, но и съдбата на целия отбор. Може да е и от грижа да не му пада цената, но дори да е истина, какво толкова драматично ще се случи? Откъде да знаем, че като е в друг отбор, няма да намери отново себе си?

Ще минат десет-двайсет години, докато извадим друг такъм футболист. Но дали ще спомним колко сме го мразили и как сме го обиждали.

---

---