отКАЧЕно

Венценосен

Идвам сутринта на работа, пускам си компютъра, логвам се във всички системи и с решителна крачка се запътвам към машината за вода, понесъл любимата си чашка и здраво стиснал пакетчето 3 в 1. Стигнах и какво да видя - в двадесетлитровата туба са останали около 100 мл, мътни и със странна консистенция. Вода с минало, дето се вика, и то най-вероятно - тъмно минало.

Огледах се и понеже не видях резервна туба, се примирих - ще пия кафе от автомата. Заставам пред него, натискам копчето за избраната гадост и хоп - " еди-кво-си-funczione". Не се оправям с италианския, но знам достатъчно, че да стопля - няма кафе за мен.

Връщам се на бюрото и скръбно си отварям киселото мляко - всъщност, мога да мръдна около 20 метра до другата машина за вода на етажа, но не вярвам и там да има нещо (а и ме мързи, честно. Както и да е, оказа се че догадката ми е била правилна - и там нямаше вода). Заслушах се в разговорите на колегите и скоро разбрах - водата в Младост е спряна до 21:00 - по не съвсем изяснена причина.

Минаха два часа, големите яки момчета дето това им е работата донесоха нови дамаджанки с вода, изпих си кафето, кротнах. И ми се доходи до, с извинение, онова място. Прилежно си заключих машината и се запътих.

Високотехнологичните тоалетни понякога имат и минуси - като например фотоклетките. Сядаш си на супника, заемаш позицията, вдъхновила Роден за най-известната му скулптура и хоп - лампата загасва. Както си стоиш, започваш да ръкомахаш усилено във въздуха, извивайки се така, че да те засече високо поставения сензор и след десетина секунди хоп - имаме светлина. Според зависи какво правиш и какво си консумирал преди това, може да ти се наложи да играеш този танц в седнало положение и 2-3 пъти. От една страна си кандидат за най-смешните американски видеоклипове, от друга страна имаш чувството, че така лежерното замитащо движение с китката, станало популярно покрай рекламата на "Данон Активия" наистина ти се случва ("за вашият естествен ритъм"). Та, подготвен за физ-зарядка, влизам във въпросното помещение и изведнъж алармата ми проблясва.

Тоалетна + много хора - Вода =...

Успявам да отскоча назад преди космите в носа ми да са се изрусили, подложени на химическа атака. Явно ще се стиска.

Седнах си пак на бюрцето. Поработих малко за разнообразие. Стана обед. Опитвайки се да ям природосъобразно и понеже съм няколко дена преди заплата - евтино, бидейки добро дете, си носех обяд от вкъщи. Банално всъщност - хляб, чушка, домат и малко сирене. Хубаво, обаче за пореден път - греда. Няма с какво да си измия нито ръцете, нито зеленчуците. Пък и скритите за черни дни в шкафа ми "вкусни чаши" не играят. Сърдито крада един банан от колегата, колкото да не приритам до вечерта. Явно, независимо кой си и какво работиш, оставаш крайно зависим от най-простите и естествени неща.

Това е онова, което не трябва да забравяме, а за жалост го правим - ние сме малки и смъртни. И можем както да станем за смях, така и да изчезнем, ако не почнем да обръщаме внимание на нещата, които иначе дори не забелязваме.

Като водата.

http://damnation.blog.bg/

---

---