отКАЧЕно

Нашите преценки не са благонадеждни, показват последни проучвания. Оказва се, че погрешно преценяваме нещата. Така например, близостта на обекти до нас зависи от желанието ни да ги притежаваме; времето между отделни събития - от доловената от нас връзка между тях; а цените - от начина на тяхното произнасяне...

Колко отдалечен е един желан обект?

В проучване, публикувано в сп. „Psychological Science" през декември 2009 г. (достъпно на www.pss.sagepub.com), д-р Емили Балсетис от Нюйоркския университет и д-р Дейвид Дънинг от Университета Корнел провеждат серия от експерименти, за да проучат ефекта от нашето желание за определен обект върху преценката ни за отдалечеността му от нас.

В първия експеримент участниците били помолени да преценят на какво разстояние от тях е бутилка вода. Според онези, на които предварително било дадено да похапнат соленки, водата била по-близо, отколкото според онези, на които била дадена вода за пиене преди експеримента.

За да покажат, че ефектът е налице не само когато обектът предоставя незабавни физиологични ползи, изследователите провели втори и трети експеримент. Във втория на половината от участниците бил даден шанс да спечелят сто доларова банкнота, и те преценили, че тя е по-близо, отколкото била според останалите участници.

В третия експеримент оценени тестове за хумор, попълнени от участниците по-рано, били закрепени към поставка. Оценените с „отличен" възприели тестовете като по-наблизо, отколкото получилите слаба оценка.

Изследователите продължили с демонстрация на влиянието на пристрастната преценка върху поведението. Те поставили подарък - карта Visa - в зала и поискали участниците да хвърлят по нея топчета, като предложили да дадат картата на човека, чието топче падне най-близо до картата. Участниците, които се състезавали за карта с 25 долара в нея, хвърлили топчетата си значително по-близо до целта, отколкото онези, които се състезавали за празна карта.

В последния експеримент изследователите поставили на стена две парчета целофан, раздалечени на 2,30 м. едно от друго, и поставили някакъв предмет на масата под целофана. Стоейки на разстояние 3,80 м. от масата, половината от участниците видели на нея пакет с шоколадови бонбони, докато другата половина видели торба, в която им било казано, че има кучешки изпражнения. След това те били помолени да се придвижат по-близо или по-далече от масата, така че разстоянието между тях и масата да е същото като това между двете парчета целофан.

Въпреки че участниците изявили желание за шоколадови бонбони и отвращение от изпражненията, онези, които смятали, че там имало изпражнения, се отдръпнали по-далече от масата (средно на 2,60 м.), за разлика от онези, които видели шоколадови бонбони (средно на 2,23 м.), като изследователите установили, че настроенията на участниците не повлияли на преценката им за отдалечеността на обектите.

Колко бързо е отлетяло времето?

Неотдавнашно изследване на д-р Дейвид Фаро от Лондонската бизнес школа предполага, че ние не оценяваме правилно и времето между две свързани събития.

„Понякога хората усещат ефекта от приемането на даден продукт почти мигновено, за нереалистично кратко време след приемането му - пише Фаро в доклада от проучването си. - Такива плацебо ефекти обикновено са приписвани на условията, на самовнушението или на очакванията за ефикасността на продукта."

Проучването се състояло от два експеримента, които показват, че хората възприемат времето между две събития като по-кратко, ако им е казано, че събитията са свързани.

В първия експеримент две групи участници слушали музика и по-късно им била поставена креативна задача. На първата група било казано, че музиката може да повиши креативността, докато на втората тази информация не била предоставена.

„Когато бяха помолени да си припомнят изминалото време между слушането на музика и креативната задача, според първата група времето беше значително по-кратко - пише Фаро. - Следователно при все че и двете групи имаха едно и също преживяване с музиката и креативната задача, убеждението, че двете неща са свързани, е накарало участниците да ги свържат по-близо във времето."

По подобен начин във втория експеримент участниците дъвчели дъвка и после участвали в задача, свързана с концентрацията, като им било казано, че дъвченето на дъвка повишава вниманието. Фаро установил, че участниците, според които дъвченето на дъвка било единственият фактор, влияещ върху тяхното представяне, определили времето между дъвченето на дъвка и изпълняването на задачата като по-кратко, отколкото онези, според които упражненията преди задачата също щяло да повлияе на представянето им.

Колко казахте, че струва?

Друго проучване на д-р Кийт С. Коултър от Университета Кларк и д-р Робин А. Коултър от Университета на Кънектикът показва, че ние преценяваме цените не по числата, а по начина, по който звучат.

Предишно изследване показва, че определени звуци могат да повлияят на представата ни за физически размер. Гласни като „а", „е" и „и", и съгласни като „ф", „з" и „с" предават усещане за нещо с малки размери, а гласните „о" и „у" внушават едрина.

„Фонетичният символизъм влияе на възприемането на цените, тъй като потребителите обикновено обработват, кодират и запомнят числата в паметта в множество формати - пишат изследователите. - Така звуците, асоциирани със слуховото възприятие, могат да повлияят върху числовата стойност, асоциирана с аналоговото възприятие - с други думи, малките звуци могат да създадат впечатлението за изгодни сделки."

В проучването участниците възприели десет доларов продукт, намален на 7,66 щ.д., за по-изгодна сделка от същия продукт, намален на 7,22 щ.д.

„Звуците на числата влияят на възприемането на цената само когато потребителите си мислено си повтарят определена намалена цена, както биха правили, сравнявайки стоки по време на пазар - пишат изследователите. - Освен това, мисленото повтаряне на едни и същи цени на разпродажба, характеризиращи се с малки фонеми в един език и големи фонеми - в друг, може да предизвика различни ефекти."

Превод: Цвета Петкова

---

---