отКАЧЕно

Йън Ридли, в. "Дейли Мейл"

Кени Моргънс никога не е бил едно от великите имена в историята на Манчестър Юнайтед. Но в един мрачен и снеговит следобед на днешния ден преди 50 г. той попада в трагедия, която оставя голям отпечатък върху най-известния футболен клуб в света. Това, което се случва върху заледената писта на летището Мюнхен-Райм в 15,04 ч на 6 февруари 1958 г., е разказано стотици пъти и от много ъгли. Фактите са следните: загиват осем играчи на Манчестър Ю, трима служители на клуба, осем футболни журналисти, двама членове от екипажа на чартърния полет №609 на "Бритиш Юръпиън Еъруейс", фен на тима и югославски екскурзовод.

Трагедията става при третия опит за излитане, след като самолетът спира да презареди в Бавария по пътя си към дома от Белград. В столицата на бивша Югославия тимът, воден от мениджъра сър Мат Бъзби, прави 3:3 срещу Цървена звезда и с общ резултат 5:4 се класира на полуфинала за КЕШ.

Моргънс, едно от "бебетата" на Бъзби, тогава е на 18 г. - най-младият в отбора. Той отскоро е в Манчестър, където идва от родния Суонси. Пробива в първия отбор само 6 седмици преди трагедията. Моргънс оцелява в катастрофата и в навечерието на тъжната годишнина невероятният му разказ е едновременно плашещ, скромен и трогателен. "Преди години бе трудно да говоря за трагедията, но вече не толкова. Всички искат да чуят за отбора, който загина", започва той. "Времето беше ужасно. Валеше сняг, имаше силен вятър. Погледнах през прозореца и видях как изкъртват леда от крилата. При третия опит за излитане седях до прозореца, някъде по средата на самолета. Набрахме голяма скорост и

помня как се ударихме в оградата в края на пистата. Това бе всичко. После загубих съзнание."

Следващите невероятни сцени на онзи ужасен четвъртък той описва по разказите на други. "Около 20,30 или 20,45 ч двама германски журналисти се върнали при горящия самолет и ме открили. Все още съм бил там. Бил съм последният изваден от останките. Попаднал съм под едно от колелата. Закарали са ме в болницата. Събудих се чак в неделя сутринта. Главата ми бе цялата нарязана, имах десетки охлузвания и синини по тялото. Бях загубил 5,5 л кръв. Като се събудих, видях Боби Чарлтън, Албърт Сканлън и Рей Ууд. Закусвахме, никой не обели дума. Мислех си, че останалите момчета са в друга стая. В неделя следобед професорът на болницата седна до мен и ми каза кои играчи са загинали и кои са в много тежко състояние на горния етаж. Там бяха шефът Мат, Дънкън (Едуърдс - бел. автор) и Джони Бери - дясното крило, когото изместих от състава. Никак не бяха добре. Беше невероятно."

Мнозина оцелели и техни роднини също споделят спомените си от катастрофата и последиците от нея. Те съзнават мощта и отпечатъка й не само върху своя живот, но и върху този на шокирания град и страната. Сенди Бъзби, син на основателя на съвременната династия на "Олд Трафорд", си спомня добре за трагедията.

Тя се случва навръх 22-рия му рожден ден Той получава телеграма от баща си, в която Мат Бъзби изразява съжаление, че не може да бъде със сина си по време на празника. Младият Бъзби играе в Блекбърн. На връщане от тренировка заглавието на един вечерен вестник на будка на гара "Виктория" в Манчестър го смразява - "Юнайтед в самолетна катастрофа". Той веднага се обажда у дома. "Една моя леля беше дошла от Шотландия при мама", разказва Сенди. "Тя вдигна телефона и беше обезумяла. Каза ми: "Сенди, прибирай се у дома." Когато слиза от таксито и влиза в къщата, там е пълно с притеснени роднини. Там са също така жената на Франк Суифт, бивш вратар на Манчестър Сити, който тогава вече е репортер в неделен вестник, както и приятелката на друг журналист. "Те мислеха, че нашето семейство първо ще разбере новините", казва Сенди. "После се разбра, че Франк е загинал. Малко след това чухме, че онзи играч е умрял, после друг.

Майка ми рухна на един стол и се взираше в камината. Качих се на горния етаж и започнах да се моля. Изведнъж чичо ми се появи и извика: "Сенди, той е жив, той е жив!"

Чак през април сър Мат вече е достатъчно здрав и макар неохотно се връща, за да поведе отбора си. Той разчита най-много на невъзпетия герой на Юнайтед - Джими Мърфи. Помощникът на Бъзби пропуска мача в Белград, защото като треньор на Уелс подготвя тима за световната квалификация срещу Израел. Мърфи, почитан от всички, които работят с него, заминава за Мюнхен да вземе вратаря Хари Грег и централния защитник Бил Фоулкс - единствените двама играчи, които се отървават почти без драскотина. Тримата се връщат в Англия с влак и кораб. Синът на Мърфи - Джими, тогава на 15 г., разказва: "Мисля, че той бе по-близък до играчите, отколкото до семейството си. Наричаше ги "малките ми ябълки". Баща ми се разчувстваше само когато някой го питаше колко добър бе Дънкън."

Това е най-болната от всички теми Дънкън Едуърдс, високото и мощно крило, дебютира за Манчестър Ю като аматьор на 16 г. Първия си мач за Англия записва 18-годишен - най-младият национал дотогава. "Той бе невероятен", казва друг от оцелелите - сър Боби Чарлтън. "Твърд като стомана. Много се бори, преди да умре." По-точно - 15 дни. Едуърдс бе на 21 г. и най-добрият приятел на Чарлтън. Двамата дори заедно отбиват военна служба. "Чудовищността на всичко това бе ужасна. Преминавахме през най-вълнуващите етапи на кариерата си", добавя сър Боби.

Детайлите на някои разкази са почти непоносими. Джеки Бленчфлауър получава последно причастие, но оцелява. Еди Колмън обаче не успява и личните му неща са изпратени на баща му у дома. Те включват хартиен плик, в който има ябълка, портокал, малко чай и захар, които майка му опакова преди заминаване, за да похапне някъде. Не е за вярване и това, което се случва на Фоулкс. Той тогава е полупрофесионалист, защото работи и като миньор. При удара на самолета той е стегнат с коланите на седалката и гледа невярващо.

Самолетът се цепи на две точно пред краката му Спомня си как капитанът идва при него и му казва да се махне по-бързо. Фоулкс прави точно това и хуква навън. Бяга близо 100 м в тъмнината, след което се обръща и вижда кървящия вратар Грег, който носи бебе, което все още е живо. Фоулкс се връща при самолета, за да види дали и той може да помогне с нещо. Когато на мястото пристига бус "Фолксваген", Грег и Фоулк приемат предложението да се качат. Шокът от преживяното обаче надвива Бил. Докато бусът с пълна газ се отдалечава, Фоулкс получава проблясък от катастрофата, смъмря рязко шофьора и след това го удря, докато се опитва да го накара да намали скоростта.

Историята на Фоулкс има щастлив край. На 37 г. той става част от тима на сър Мат, който печели КЕШ с победа срещу Бенфика на "Уембли" през 1968 г. Моргънс обаче никога не е същият играч. През сезона след трагедията той изиграва само 2 мача и се връща в Суонси. Там рита още 3 г., след което се отказва и си купува кръчма. После обаче е придуман да облече екипа на Нюпорт Каунти в бившата четвърта дивизия за няколко мача. Албърт Сканлън също е сринат и 2 г. след катастрофата е продаден на Нюкасъл.

По-късно работи като докер и охранител Заедно с Грег, Моргънс, Бленчфлауър и Рей Ууд помага за организирането на бенефисен мач в Мюнхен през 1997 г. "Средствата от него ми помогнаха да платя някои от дълговете си. Освен това отидохме на почивка с децата, постегнах къщата. Но животът ми не се промени", казва Сканлън.

Челси на Роман Абрамович със сигурност иска да пътува за финала в Москва през май и да спечели първата си Шампионска лига. Но неутралните фенове ще стискат палци точно тази година Юнайтед за трети път да превземе Европа.









Загиналите

Играчи на Манчестър Ю: Джефри Бент (25 г.), Роджър Бърн (28 г., капитан на отбора), Еди Колмън (21 г.), Дънкън Едуърдс (21 г., умира 15 дни по-късно в болницата), Марк Джоунс (24 г.), Дейвид Пег (22 г.), Томи Тейлър (26 г.), Лиъм "Били" Уилън (22 г.).

Другите жертви: Уолтър Крикмър (секретар на Манчестър Ю), Бърт Уоли (главен треньор), Тор Къри (треньор), Алф Кларк (журналист, в. "Манчестър Ивнинг Кроникъл"), Дон Дейвис (журналист, в. "Манчестър Гардиън"), Джордж Фалоус (журналист, в. "Дейли Хералд"), Том Джаксън (журналист, в. "Манчестър Ивнинг Нюз"), Арчи Ледбрук (журналист, в. "Дейли Мирър"), Хенри Роуз (журналист, в. "Дейли Експрес), Ерик Томсън (журналист, в. "Дейли Мейл"), Франк Суифт (журналист, в. "Нюз ъф дъ Уърлд", бивш вратар на Англия и Манчестър С), капитан Кенет Реймънт (един от пилотите, който умира 3 седмици по-късно в болницата), Бела Миклош (организаторът на пътуването до Белград от югославска туристическа агенция), Уили Сатиноф (фен), Том Кейбъл (стюард).

---

---