отКАЧЕно

Идете до Ерусалим и преоткрийте духа си

Велислава Панова, София-Ерусалим-София

Ако не го усетите, няма да повярвате. Това казват хората, които някога са посетили Божи гроб, или най-святото място на планетата. За някои, разбира се, всичко е измислена история за печелене на пари, които текат като из ведро, особено по време на празници. Милиони туристи вадят сериозни суми от семейния си бюджет, за да посетят и видят с очите си местата, описани в Библията. Но когато дори и неверниците прекрачат прага на малкия параклис, където е плочата на гроба на Исус, те ще повярват. Защото усещането е неповторимо. Сякаш те удря вълна или лек ток през цялото тяло. След това се чувстваш спокоен и прероден. Разбира се, винаги ще се намери някой, който да оспори това усещане.

Ерусалим е безспорно най-святото място на земята. Дом на три религии - християнство, ислям и юдаизъм, градът е разрушаван и благославян. Тук Авраам принася сина си в жертва на Господ, тук е разпнат Исус и оттук Мохамед се е възнесъл в рая.

Градът е разположен между Тел Авив и Рамала, на запад от Мъртво море. Смята се, че съществува повече от 3000 години. Според легендата е бил построен от племето на ханааните, които му дали името "Ур Салем" - "Земя на мира". С решение на ООН през 1947 г. градът бил отделен като самостоятелна административна единица, а от 1967 г. е неделима част от Израел. Разделен е на 4 квартала - християнски, мюсюлмански, еврейски и арменски.

В центъра на града, разбира се, се намира най-посещаваното място в Ерусалим - храмът "Божи гроб". Той е построен през VII век на мястото, където според преданията е разпнат и възкръснал Исус. Тук се пази свещеният камък, на който било помазано Христовото тяло преди погребението. Поклонниците го докосват с кърпички в стремежа си да поемат от неговата святост. Съвсем близо до Божи гроб има плочки с имената на наши хаджии. В югоизточната част на града се намира Елеонският хълм - символ на преклонението, който в миналото бил покрит с маслинови гори.

Южно от градските порти се намира друго свято за християни и евреи място - планината Сион. На нейния връх се издига храм, под който се намира гробницата на цар Давид. На втория етаж е мястото на Тайната вечеря. Тук Исус разкрил пред апостолите каква е неговата участ.

Атмосферата в града е уникална със своето очарование и кипящ живот. Мъже с шапчици, както ги наричат туристите, и такива, които имат по-големи шапки и кичури коса. Те са сред големите атракции за посетителите, които обичат, макар и тайно, да ги снимат. Тези шапчици се наричат кипа и са символ на преградата между Господ и вярващия.

България сред жителите на Ерусалим е на почит. Всички, които са били тук, знаят, че отношението към страната ни е много дружелюбно и мило. И това е така, защото евреите не са забравили какво е направил народът ни за тях по време на Холокоста. 1943 година българските власти взимат решение да започне депортирането на евреи. България в лицето на своите държавници, политици, общественици, граждани успя да спаси над 48 000 български евреи.

Едно от най-въздействащите места в града е посещението в "Яд Вашем", музея на Холокоста, както още го наричат.

Още при влизането в него може да те побият тръпки. "Яд" означава "ръка", "ва-шем" означава "и име". Идеята е жертвите на Холокоста да не останат без име, а само с лагерния номер, който е бил татуиран на ръката. Да не се деперсонифицират. Дълги години самият музей възстановява имена на жертви по номерата на ръцете им. В музея посетителите имат усещането, че не се намират в затворено пространство. Това е така, за да знаят всички, че Холокостът се е случил в този свят, в най-обикновения свят, в който всички живеем и никой нищо не е направил. Холокост (думата на иврит е "шоа") означава не просто убийство, не и геноцид, а нещо още по-страшно - масово жертвоприношение. Музеят представлява нещо като ритуално място на смъртта.

Сълзите оставят следи

В Стария град е и Стената на плача, наречена така заради изплаканите от евреите сълзи. Тя е единствената запазена част от юдейския храм, издигал се някога тук. Много поклонници оставят между каменните блокове записани молитви и пожелания и вярват, че те ще се сбъднат. На празници като Пасха и Шабат големият площад пред стената се превръща в синагога на открито. Мъжете и жените се молят на различни места.

Всички сгради по закон в Ерусалим са построени от бял камък. Говори се, че всяка къща има скривалище, което е добре оборудвано в случай на нужда.

И всеки се чуди как живеят тези хора тук под вечно напрежение. И така с години. Дали мирът ще остане мит за тях ще стане ясно след време. Засега е сигурно, че властите и на Израел и Палестинската автономия правят стъпки в тази посока. Това стана ясно и след посещението на българския премиер Бойко Борисов и делегацията, водена от него в Ерусалим и Рамалла.

Защото всички знаем, че трудно се помиряваш със смъртта.

---

---