отКАЧЕно

Тази година се навършват 40 години от първото кацане на човек на небесно тяло - прословутата мисия на Аполо 11 до Луната. Поради една или друга идеологическа простотия в България това събитие не е наблюдавано на живо, за разлика от останалата част от света.

Отвъд безспорния успех на телевизията като цяло, това събитие предизвиква въпроси над 35 години. Последната мисия до луната е Аполо 14, преди 37 години. Две години по-късно Бил Кейсинг, технически сътрудник в "Рокетдайн", компанията, която строи ракетните двигатели за Аполо, издава книга "Никога не сме стъпвали на Луната: Америка измамена с 30 милиарда долара". В книгата си Кейсинг твърди, че мисиите до Луната са постановки, може би най-скъпия пиар в света, с който да се възстанови вярата в Космическата програма на САЩ (б.а. до 1969-а СССР водят по абсолютно всички показатели в "космическата надпревара" със САЩ), да се "бие" идеологическия враг, както и да се изпълни обещанието на президента Кенеди до края на 60-те години човек да стъпи на Луната.

Според Бил Кейсинг НАСА изстрелва ракетата носител празна, а лунния модул и астронавтите тайно са откарани в Арея-51, високотехнологична лаборатория в пустинята Невада. В лабораторията НАСА и правителството правят кадрите с астронавтите, включително и прилуняването, поредица от снимки, както и "събиране" на лунни образци (всъщност метеорити, открити в Антарктида). 8 дни по-късно Военоморските сили на САЩ приводняват капсулата на Аполо 11 с астронавтите в нея в океана, и след това я "откриват" пред камерите.

Според Кейсинг всички кадри от Луната имат недопустими технически несъответствия - преплитащи се сенки, знамена, които се "веят" на вятъра (поради липса на атмосфера, на Луната няма как да има вятър). За да бъде тайната максимално опазена, на Бъз Олдрин и компания е приложена тактиката на "мозъчно промиване", така че астронавтите да звучат максимално убедително пред камерите. Освен това в "заверата" са участвали минимален брой високопоставени хора, които никога не биха разкрили истината пред медиите и обществеността.

Книгата на Кейсинг става вдъхновение за малка, но гръмогласна група от "Конспиратисти", които всячески се опитват да разбулят, според тях, тайната на века в космонавтиката.

Вашето мнение в нашата анкета: Вярвате ли, че човек е стъпвал на Луната?

През 2001 първа телевизия Фокск пуска в ефир сензационен филм със заглавието "Теория на конспирацията: Пратихме ли наистина човек на Луната?". Във филма детайлно се разглеждат "несъответствията" във филмите, предоставени от НАСА, и най-вече в снимките от лунната повърхност. Сред ""най-сериозните" доказателства са снимките 1 и 2 в статията. На снимка 1, според авторите, се вижда как сенките на обектите се "пресичат", което означава втори източник на осветление. На снимка 2, пак според авторите, Бъз Олдрин не би трябвало да се вижда така осветен, тъй като е в сянката на лунарния модул. От видео материалите най-сериозно внимание е обърнато на "веещия" се флаг - нещо, което, според авторите на филма, е невъзможно без вятър, който отсъства на лунната повърхност. Освен това се коментира липсата на "кратери", които биха се образували от двигателите на лунния модул при спускането му към Луната (чиято повърхност е изключително запрашена).

Отзвука от филма е толкова сериозен, че НАСА, в нетипичен за агенцията стил, публикува прессъобщение специално заради филма. Съобщението започва с думите: "Да, ние изпратихме хора на Луната! ".

В самото съобщение НАСА детайлно обяснява всички "факти" на "конспиратистите", като например, че двигателите на лунния модул са прекалено слаби, за да оставят кратери, че "разминаващите се сенки" са резултат на перспективата на снимане и особеностите на лунната повърхност в този сектор и т.н. Въпреки детайлното описание, "конспиратистите" продължават с агресивната си кампания.

Човекът, ритнал мравуняка, Бил Кейсинг, умира през 2005. Преди смъртта си обаче Кейсинг "вербува" за каузата си Барт Сибрел, филмов режисьор. Сибрел става най-активния радател за каузата, като върха на агресивната кампания на Барт става пряката конфронтация с Бъз Олдрин, завършила с размяна на обиди и удари.

Сибрел оправдава агресивността си с това, че, според него, подобна фалшификация заслужава наказание, и че участвалите в нея са недостойни хора.

Специалистите от НАСА срещат все повече затруднения, предвид това, че от събитието са минали 40 години и младите хора приемат по-лесно теориите за конспирация, тъй като не са съвременници. Според изследване, спонсорирано от НАСА, 25% от хората между 18 и 25 години са склонни да приемат, че пътуването до Луната е "измама".

НАСА все още има "асо" в картите си - спътникът Луннен Разузнавателен Орбитатор. Съоръжен с изключително мощни камери, ЛРО може да заснеме местата, на които астронавтите от Аполо са кацали, като по този начин да се докаже, че хората са стъпвали там.

Въпреки тази възможност, НАСА не очаква да се намали кампанията. Според бившия астронавт Фил Плейт, дори и подобни кадри не биха спрели недоверието. "Любителите на конспирациите са хора, които живеят в паралелен свят, без връзка с реалността. Дори и ЛРО да заснеме следи на Луната, те ще кажат, че са поредната фалшификация от НАСА".

Всички любители на "конспирациите" забравят едно нещо. Дори и при най-малък намек за фалшификация, СССР би реагирал с цялата мощ на агитационната си машина. Проява на късогледство е да се предполага, че с ресурсите, с които Съюза е разполагал 1969 година, полетите на Аполо са били следени едва ли не до метър.

Добилите популярност и у нас "Ловци на митове" правят поредица от серии, в които доказват, къде успешно, къде не, че снимките и кадрите са напълно възможни в реалния свят - и "пресичащите се" сенки, и "неправилната сянка на Бъз", и "ветреещото" се знаме има научни и прости обяснения, доказани и в лабораторни условия.

---

---