отКАЧЕно

Еврокомисията се умори от диалога с глухите власти и започва да ги заобикаля.

България трябва да се радва, че френското председателство на Евросъюза свърши. Клекалото в Брюксел, с което ни обиди новият председател Чехия, можем да запишем в графата "Закачки" в сравнение с шамара, който  ни отвъртя Франция.

За една седмица дадохме три повода на Париж да ни гледа накриво.

Първо, Франция отпразнува вместо нас 20-годишнината от началото на демократизацията на България, чийто първи импулс бе посещението на покойния президент Франсоа Митеран на 19 януари 1989 г.

Българските власти не направиха усилие да отбележат този юбилей, въпреки че месеци дипломатично бяха подканяни да се включат в организацията.

Второ, французинът Жак Баро, който е заместник-председател на Еврокомисията (ЕК), направи първото си посещение в България в качеството си на комисар по правосъдието, но не по покана на българските власти, а на неправителствени организации, защото се убеди, че на официално равнище не е най-желаният гост.

Трето, френският посланик Етиен дьо Понсен даде необичаен израз на възмущението си от българския съд, като прати до медиите гневно писмо по повод оправдаването на двама синковци от Варна, уличени от френските власти, че са извършили садистично убийство на български младеж в Париж.

Всяко от тези събития е достатъчно за разсъждение доколко България желае да бъде смятана за демократична и правова държава, а също и за приятел на Франция.

Париж може да си прави сега всякакви изводи, но едва ли ще се втурне да брани България от наказателни мерки в Брюксел, както оварди Румъния, с която доскоро бяхме в тандем. Диалогът с българските власти е като надвикване с глухи. Колкото повече си правят оглушки, толкова повече повишават глас, че са недооценени и неразбрани.

Дори се опитват да шантажират Брюксел, че ще отворят спрените реактори на "Козлодуй", като гъделичкат оклюмалия местен патриотизъм. Еврокомисията, а и все повече държави членки на ЕС виждат, че няма смисъл да убеждават българските политици колко грешат с дебелоглавието си.

Последиците са налице: Брюксел спира финансирането на България, като гарнира санкциите си с все по-критични доклади, а другите европейски столици просто "забравят" за съществуването на България като техен съюзник и не канят нейните ръководители на официални посещения.

Въпреки че всеки народ си заслужава властите, не е справедливо да се наказва целият народ заради тях. През последните месеци се наблюдава

нова тенденция

- Европа започва да заобикаля властите и да се обръща направо към народа, защото има нужда от неговата помощ за вразумяване на управляващите.

Първият знак бе даден в миналия годишен доклад на ЕК за България, огласен на 23 юли. В него Брюксел гарнира критиките си с проучвания какво мислят българите за своите управляващи.

"Подкрепящият документ" към доклада посочи, че според Глобалния барометър за корупцията 72% от гражданите смятат за неефективна борбата на правителството с корупцията.

Посочено бе "тревожното равнище на песимизъм сред българите, от които 20.9% са убедени, че корупцията драматично расте или ще расте, откакто България е член на ЕС, а 37.1% смятат, че членството в ЕС няма да промени равнището на корупцията".

Еврокомисарят Меглена Кунева тогава разкри пред журналисти, че в Брюксел се очертава нова стратегия, според която "ЕС иска да води диалог с нашите 7.5 млн. европейци, а не с едно или друго правителство".

Един от методите на тази стратегия бе зачестилото през 2008 г. "изтичане" към медиите на служебна кореспонденция между Брюксел и София. Така се видя как нараства напрежението между ЕК и България, как властите имитират, че се интересуват от европейските изисквания, как се засилва недоверието към тях и как перспективата за по-строги санкции става все по-реална.

Появиха се конкретни имена на виновници в правителството и висшата администрация, излязоха на светло факти за откровени злоупотреби с еврофондове, дадени бяха примери за политическо закриляне на престъпници, определяни у нас като спонсори.

Очерта се такава картина, че всеки българин би изпитал от нея по-голям срам, отколкото при художественото сравняване на държавата му с каквито и да е тоалетни атрибути.

Еврокомисарят Жак Баро, който много добре знае какво ще бъде съдържанието на готвения за средата на февруари междинен доклад на ЕК за България, дойде не толкова за срещи с български ръководители, а за да изговори публично онова, което на тях отдавна не им се слуша. За вас не само няма да има европейски пари, но и ще спрат частни инвестиции от чужбина,

докато не накарате съда си да съди,

обясни той. Главният прокурор Борис Велчев го контрира със статистика - 95% от присъдите били осъдителни, а само 5% - оправдателни. Какво по-ясно доказателство за строгост?

Той дори не си направи труда да чуе, че никой не иска от България непременно осъдителни присъди, а въпросът е да няма недосегаеми за съда, които дори не влизат в оправданите 5%.

Както обикновено, българските власти предпочитат да описват успехите си в числа, докато Брюксел им казва, че очаква присъди за определени имена. Същите имена, които, както заяви още преди две лета президентът Георги Първанов, се знаят от всеки българин, но не е удобно да се изговарят.

С наближаването на двойните избори през лятото за парламент и евродепутати властите се опасяват, че посланията на Брюксел към българския народ ще зачестят и това е причината да се държат все по-предизвикателно и дори враждебно към ЕС.

Те усещат, че през юли Еврокомисията за първи път ще се яви като реален фактор в български избори и нищо чудно скоро да се съгласят, че е по-добре да съберат гласуването за евродепутати и за Народно събрание в началото на юни.

Така ще изпреварят следващия годишен доклад на ЕК през юли. За разлика от междинния доклад през февруари, който е технически, редовният доклад е политически и неговите послания могат да се отразят върху равновесието на политическите сили в страната.

Той ще трябва да препоръча евентуално продължаване и засилване на механизма за наблюдение над страната, като дори може да отвори път и за налагане на предпазна клауза. Коя ли партия ще се яви на избори с етикета, че е срам за България пред Европа?

Светослав Терзиев

Сега

---

---